Тревожността - враг или учител?
- Веселина Николова
- 25.11.2024 г.
- време за четене: 5 мин.
Актуализирано: 12.02
„Не мога да спра мислите си.“, „ Имам чувството, че нещо лошо ще се случи, но не знам какво.“, „Имам чувството, че не мога да дишам нормално.“, „Стомахът ми е свит.“, „Имам топка в гърлото.“. Така хората често описват високите нива на своята тревожност. Макар че тя е емоция, която е характерна за всички хора, хроничната тревожност, може да доведе до състояния, в които способността на човека да извършва ежедневните си дейности силно се ограничава. В тази статия ще откриете някои от обичайните характеристики на тревожния човек, любопитни статистически данни от официални източници, положителните аспекти на тревожността, както и начини за справяне.
В най-общия случай, тревожността се преживява като страх от непознатото, ориентирана е винаги към бъдещето и неизвестното. Забелязали ли сте, че колкото по- неясна е дадена ситуация, толкова повече ни плаши? Тревожността е единствената емоция, която не предполага реакция на момента. Тя поставя човекът, който я преживява, в ситуация на постоянно очакване на някакво събитие, премисляне отново и отново, като в омагьосан кръг. С помощта на психолог или психотерапевт, проблемната ситуация може да се дефинира и да се стигне до емоция, която предполага моментна реакция и да се акцентира върху това, че въпреки трудностите, има изход.
Ето как изглежда тревожният човек.
Тялото на тревожните хора е в състояние на постоянно напрежение, мускулите на раменете, врата и челюстта могат да бъдат стегнати, а стойката – леко свита. Тревожността често предизвиква ускорено дишане, което може да е видимо за околните или пък да е прекалено плитко и повърхностно. Горната половина на тялото е свръх напрегната, докато долната е отпусната и без енергия. Не случайно при паническата атака /характерна за хронично тревожния човек/, хората съобщават, че им се подкосяват краката, а в същото време имат силно сърцебиене, потене, треперене, чувстват че ще получат инфаркт или че ще полудеят.
По отношение на поведението, много тревожни хора предпочитат да избягват събирания, срещи и въобще социални контакти. Мнозина се стремят да владеят ситуациите, да контролират всичко. Контролът се явява задължително условие, за да се чувстват спокойни и да намалят несигурността. Това може да доведе до прекомерно планиране или неспособност да се адаптират към променящите се обстоятелства.
Хората страдащи от прекалена тревожност, често изпитват трудности при вземането на решения, имат постоянни мисловни цикли, анализират всяка ситуация, търсейки грешки или заплахи, което води до умствено изтощение. Тревожните хора често се страхуват от най-лошото, дори когато реалните рискове са минимални.
Статистически данни за тревожността от глобални и европейски изследвания:
1. Според Световната здравна организация (СЗО), над 260 милиона души в света страдат от тревожни разстройства. Това ги прави едни от най-често срещаните психични разстройства, като тревожността често се среща в комбинация с депресия.
2. В Европейския съюз около 14% от населението страда от тревожни разстройства. Данни на Европейското бюро на СЗО показват, че тези разстройства засягат предимно жените (почти два пъти по-често от мъжете) и че нивата на тревожност се увеличават в последните години.
3. Над 10% от българите се сблъскват с тревожност или други свързани психични разстройства, като честотата на тези разстройства е нараснала значително след COVID-19 пандемията. В България също се наблюдава високо ниво на стигма около психичното здраве, което допринася за липсата на търсене на помощ.
4. Пандемията от COVID-19 доведе до значително увеличение на случаите на тревожност. Според проучване на СЗО, нивата на тревожност са се увеличили с 25% в световен мащаб през първата година на пандемията. Изолацията, несигурността и страхът от вируса доведоха до значителен ръст на случаите на тревожни разстройства и депресия.
Какво да правим, ако сме тревожни или наш близък не може да се справи с тревожността си.
Ако разпознаете тези признаци у някого, бъдете подкрепящи и търпеливи – вашето отношение може да е първата крачка към облекчаване на тревожността. Насърчете търсенето на професионална помощ: Психотерапията, а понякога и медикаментите, могат значително да подобрят живота на тревожния човек.
Тук е мястото да се отбележи, че когнитивно-поведенческата психотерапия е изключително подходяща за справяне с тревожността и има високи резултати на успеваемост. Психолог или психотерапевт, специализирал в тази област, ще направи детайлно изследване на връзките, които съществуват между мислите, емоциите и поведението на конкретния човек, съотнесени към контекста на живота му. Прилагайки когнитивни подходи и техники с доказана ефективност, както и емпатично, но и същевременно автентично отношение, постепенно ще изплуват решения за намаляване на тревожността, до нива, даващи възможност, човекът да води удовлетворяващ и пълноценен живот. Разбира се, не бива да забравяме, че промяната на моделите на мислене и поведение, е по-скоро дълъг процес, а не еднократен акт, но ви уверявам, че си заслужава.
Ето някои техники, които не лекуват трайно проблема с тревожността, но могат да ви помогнат, за да намалите нейния интензитет.
Различни техники на дишане, като например: Техниката на релаксация, която представлява вдишване през носа, задържане на дъха и издишване през устата. Научна основа: Тази техника активира парасимпатиковата нервна система, която успокоява тялото. Намалява сърдечния ритъм и спомага за регулиране на кортизола (хормона на стреса); Квадратно дишане: 1. Вдишайте през носа за 4 секунди. 2. Задръжте дъха си за 4 секунди. 3. Издишайте през устата за 4 секунди. 4. Задръжте отново за 4 секунди и повторете. Научна основа: Използвана от военни и спортисти, тази техника помага за повишаване на концентрацията и намаляване на нивата на стрес, като регулира дихателната честота и балансира въглеродния диоксид в кръвта.
Отвличане на вниманието. В ситуации на силна тревожност, си налагаме да мислим за нещо различно. Следва да имате предвид, че независимо дали мислите за положително или отрицателно преживяване, то е наситено емоционално, т. е. човекът е във възбудно състояние и така желаното успокояване не може да се постигне. Ефектът може да е налице, само ако човек успее да ангажира мислите си около нещо, което не е свързано с каквато и да е емоция, например „броенето на овце“. Друго, което би могло да има благоприятен ефект „Техниката 5,4,3,2,1“, при която е необходимо да насочите вниманието си към нещата, които ни заобикалят, като активирате петте си сетива- зрение (фокусирайте се върху 5 неща, които можете да видите), тактилност (4 неща, които можете да докоснете), слух (3 неща, които можете да чуете), обоняние (2 неща, които можете да помиришете) и вкус (Храна, която можете да вкусите).
Разговор с човек, на когото имате доверие, от когото смятате че ще получите изслушване и подкрепа. Това може да е роднина или приятел.
Полезни аспекти на тревожността.
Тревожността основно се възприема като негативно състояние, но тя има и полезни аспекти, особено когато е в умерени количества. Ето някои от основните ползи от тревожността:
1. Тя действа като аларма, която ни предупреждава за потенциални заплахи и опасности, помага ни да сме по-внимателни и готови да се справим с предизвикателства.
2. Умереното ниво на тревожност може да бъде мощен мотиватор. Например, тя може да подтикне човек да се подготви по-добре за изпит, важна среща или друга задача.
3. Леката тревожност може да подобри фокуса, бдителността и вниманието към детайли, което е полезно в сложни или критични ситуации.
4. Хората, които изпитват тревожност, често имат високо развита социална чувствителност. Те могат да бъдат по-съпричастни и да проявяват повече внимание към чувствата на другите.
Желая Ви умерена тревожност, с всичките й положителни аспекти!
Полезни връзки:
"тревожност" "trevojnost" "депресия" "психолог варна" "веселина николова"
Comments