Отвъд Критичния глас - Кой си ти? Разказ през погледа на психотерапевт

Анна стоеше на терасата на своя уютен дом, гледайки как вечерните светлини танцуват в прозорците на отсрещните сгради. Днешният ден беше тежък, но не заради многобройните задачи, които все пак беше свършила или заради последвалите домакински задължения. Беше заради нещо друго. Тежестта идваше отвътре, от онзи тих, но неумолим глас в главата ѝ, който ѝ шепнеше…

„Анна, видя ли как всички те наблюдаваха? Те знаеха тайната ти - ти си фалшива. Не струваш и никога няма да бъдеш добра. Проваляш се. Видя ли как погледна ядосано дъщеричката си? Знаеш, че си лоша майка. Знаеш, че мъжът ти заслужава повече от недоволна и тъжна съпруга. Има толкова по-забавни и успешни жени от теб. “ – звучеше той. Анна се отпусна на дивана и потъна в тези мисли. Започна да си представя бъдещето - как я уволняват от работа, как крещи яростно на дъщеря си, изкарвайки ѝ си го заради предстоящия развод. И знаеше, че заслужава съдбата си. Тя е това, което са нейните мисли - тя е провалът, лошата майка и не достатъчно добрата съпруга. Отново нещо я стисна за гърлото. И тази вечер нямаше да спи. Реши да премисли целия ден отново. Какво можеше да направи, за да бъде харесвана от всички колеги в офиса? Или е по-важно да се съсредоточи да бъде перфектна в работните задължения, за да не я освободи шефът ѝ? “Кого заблуждаваш, Анна? Ти си егоист, не мислиш достатъчно за семейството си, а само за работа.” - обади се той. Анна веднага започна да планира, как ще изпие няколко кафета на тръгване от офиса, за да има сили да поиграе с дъщеричката си, а след това да сготви нещо вкусно за всички вкъщи. “Защото си слаба, Анна. Защото другите жени правят всичко това с лекота” Пулсът ѝ се ускори, дишането стана плитко. Струваше ѝ се, че всичко се проваля - но най вече тя. Тя е провалът. 

Това беше поредната тежка нощ за Анна. Не беше по-различна от последните месеци - сякаш бягаше в кръг – гонеше идеала си, но той ставаше все по-далечен.

В един съботен ден, Анна се събуди след поредната трудна нощ и реши да излезе на разходка. Имаше нужда да остане сама. Беше мрачно, но на нея й харесваше. Времето навън отразяваше изцяло времето вътре в нея. Седна на една пейка и отново потъна в мислите си. Изведнъж усети чуждо присъствие. Обърна се и с изненада откри, че до нея стои жена на средна възраст. Имаше меки черти на лицето, бяла кожа и тъмни очи. Гледаше право напред, а изражението ѝ излъчваше спокойствие, топлота и загадъчна тъга. Анна не беше усетила, кога мистериозната дама се е настанила до нея.

Жената се обърна, усмихна се и проговори - „Ти не си този глас. Той е само отражение на твоите страхове и болезнени преживявания.“

Анна замръзна. Откъде тази дама знаеше, какво се случва в ума ѝ? 

-Не Ви разбирам? Коя сте вие? 

-Аз съм ти, Анна. Твоята истинска и добра част. Аз съм твоето тук и сега. Настоящето, силата и мъдростта ти. Ти не спираш да ме заглушаваш, но е време да ме чуеш. Имам нужда да говоря, просто ме изслушай.

Анна затаи дъх, преглътна и се вторачи в дамата.

-Аз винаги съм била до теб, Анна. Но от много години водя битка с Него. Нарекох го - Критичният. Той се появи след онзи тежък момент в училище, когато започнаха обидите, че си отличничката на класа - зубърката. Бях го забелязала и преди, още когато майка ти вечно изискваше от теб да си перфектна и те критикуваше за всяка грешка. Но ти започна истински да го чуваш, когато стана на 18г. Все още беше слаб и заедно успявахме да го преборим. Показвахме му, че сме силни, можещи и уверени. Оборвахме го с истината, постиженията и любовта, която имахме една към друга. Но той винаги чакаше удобен момент, за да започне да говори. А колкото повече години минаваха, толкова повече подобни моменти настъпваха в живота ти. Речникът му ставаше все по-богат. С всяка твоя малка грешка, той използваше нови думи, за да ти докаже, че никога няма да си достатъчно добра. Опитвах се да ти напомням за всички хубави неща, които си направила - за твоите силни страни, чрез които си се справяла, затова колко много хора те обичат и ценят, но ти започна все по-малко да ме чуваш. Аз знаех, че всяка твоя погрешна стъпка е нужна, за да израснеш. Знаех, че имаш силата да се изправиш след всяко падане. Знаех, колко добрина и любов носиш в себе си. Но сякаш говорех все по-тихо, а Критичният - все по-силно. Губех силата на гласа си с всеки изминал ден. Ти му повярва. А той не спираше да се храни с болезнените ти преживявания. Изкривяваше мислите ти, представите ти -  караше те да се чувстваш лоша, провалена и неспособна.  И въпреки че аз все още бях там и можех да говоря, макар и тихо, вече не можех да ти помагам. Чувстваше се толкова тъжна и живееше с толкова силен товар на плещите си. Започна да го слушаш и да изпълняваш - контролираше, премисляше всичко, внимаваше, извиняваше се на всеки за всяко действие или пък се оттегляше и избягваше хората, и хубавите моменти. Затваряше се в себе си, но се стараеше да скриеш от света всичко, което преживяваш. А Критичният беше доволен. Беше те подчинил на неговата воля. Ти искаше да си перфектна за него, но той винаги правеше така, че да иска още и още от теб. Трябваше да бъдеш недостатъчна за него, за да може да продължава все по-силно да говори и да те управлява. Заедно написахте строги правила, които ти нямаше право да нарушаваш. Всяка грешка вече носеше последици и наказания. Нямаше място за мен и любовта ми към теб. Критичният почти спечели тази битка и днес аз съм тук, защото може би, идва моето време да си тръгна завинаги. Имах нужда да ти кажа няколко неща преди това и да опитам за последен път. Искаш ли да продължа да говоря?

Анна беше толкова объркана. Познаваше тази жена. Кой е Критичният? Как може този глас, който звучеше толкова като нея самата, да не е реалната ѝ същност? -  „Но това съм аз“, настояваше тя в ума си. „Това са моите мисли…“, “Какво се опитва да направи с мен тази жена?”

-Объркана съм, но ще те изслушам. 

-Критичният всъщност никога не е бил толкова силен. Той има тайна. Неговият глас може да бъде заглушен, само ако бъде разобличен. Истината е, че той е като стар запис. Появява се, когато си стресирана, уморена или несигурна. Но това, че го чуваш, не означава, че трябва да вярваш на всичко, което казва. Истинската ти същност е нещо по-дълбоко и мъдро. Тя е тази, която търси решение, която осъзнава как този глас те наранява. Научи се да го разпознаваш и да го назоваваш по име. Научи се да подлагаш на съмнение неговите думи. Обръщай се към реалността и миналото. Там са твоите отговори. Ти имаш толкова много качества и способности, но той в момента управлява живота ти. Завръщай се към тях, припомняй си всеки път, в който си успявала, въпреки съмненията и трудностите. Приеми несъвършенствата си като част от теб - те са тези, които те правят човек. Неговата любима храна са страховете, перфекционизмът и невъзможността ти да виждаш хубавата част от себе си. Остави го гладен. Приеми, че страховете ти са там, за да те пазят.  Не бъди перфектна - бъди достатъчно добра. Оценявай всяка твоя малка победа и всяко твое качество. Той няма да изчезне завинаги, но ако успееш да направиш тези неща, може би все пак, аз ще остана, а той ще започне да говори все по-тихо.

Жената протегна ръка към Анна, докосна я по рамото и се усмихна. Надигна глава и погледна нагоре. Слънчеви лъчи започнаха да се прокарват през тъмните облаци. Анна също насочи поглед към небето - за пръв път, светлината не я подразни. Когато се обърна към жената, нея вече я нямаше. 

“Какво се случи току-що? Полудявам ли?" - запита се Анна. Но този път реши да не потъва в мислите си. Чувстваше се тъжна, че жената си е отишла. Знаеше, че иска отново да я види. Изпитваше толкова много смесени чувства. Но едно от тях усещаше най-силно - чувството на сигурност. За първи път от много време, Анна беше истински уверена. Беше време да се срещне очи в очи с Критичния.

Разказът илюстрира част от мисловните и емоционални процеси на личността, които когнитивно-поведенческата терапия разглежда и използва като средство за психотерапевтична подкрепа.

Автор: Елмира Петкова - психолог, специализант когнитивно-поведенческа психотерапия

"психология" "тревожност" "критика"